Таня Арангелова е родена в Пловдив, но заедно със семейството си се премества във Виена, където учи в Kollegium Kalksburg. Преминава безапелационно през трите кръга на селекцията в България и е приета да продължи гимназиалното си обучение в UWC Mostar, Босна и Херцеговина.

Как се почувства, когато пристигна в Мостар, след като няколко месеца бе ангажирана с UWC?

Пътувах с автобус до колежа и ми се стори доста дълго, предимно през нощта. Пристигнах в края на месец август. Бях доста изморена, но и развълнувано-притеснена. Помня колко неориентирана в новото си обкръжение се чувствах. Тогава не познавах Мостар и нямах никаква представа как да стигна до училището или до което и да е друго място. Изпитвах смесени емоции и се чувствах като в сън. Не можех да осъзная значението на голямата стъпка, която бях предприела.

С течение на времето обаче начинът, по който гледах на колежа, се промени и смея да кажа, че още се допроменя и дооформя. Когато пристигнеш за първи път и си сам на ново място без никакви познати хора, места или емоции, се чувстваш доста объркан и празен, но покрай програмата, извънкласните занимания и организираните мероприятия постепено започваш да се създават контакти и приятелства. Което прави пребиваването в колежа много по-приятно и интересно. Учебната програма е доста натоварваща на моменти, но не е непоносимо трудно.

Какво е твоето обкръжение от приятели в колежа?

Преди да дойда в Мостар, очаквах да се обкръжа с хора, които са израснали в Европа или имат култура, близка до моята. Мислех, че ще свързвам колежаните с държавите им, но когато пристигнах, осъзнах, че географските и културни граници се размиват и не са от значение. Има толкова много, което можем да научим едни от други, точно защото сме израснали и възпитани различно. За това няма смисъл да ограничаваме контактите си на база на география, история или предразсъдъци. 

Моите приятели и познати в колежа са отвсякъде. Нямам си определен любим континент или регион, каквато е и целта на UWC. Учениците се адаптират към новата среда заедно и за това е много лесно да се намери обща тема на разговор, дори и да не си много близък с даден човек. 

Какви са твоите начини за справянето с дистанцията от дома и носталгията по него?

Носталгията по дома, семейството и приятелите е неизбежна. Мисля, че всеки, заминал за UWC, я изпитва под една или друга форма. Когато си в чужбина, започваш да усещаш липсата на малките неща и такива, които изобщо дори не са ти харесвали, като например някои дадени типове храна и локации. Всеки си има различни начини да се справи с чувството на носталгия и тъга по дома. Аз лично предпочитам да оставам сама в такива моменти, за това бих препоръчала музика или разговор с приятели и семейство. Въпреки че е трудно да се отделиш от познатите неща и да излезеш от зоната си на комфорт, в колежа е много обогатяващо и пълно с изключително интересни преживявания, които ти помагат да опознаеш себе си по-добре. Животът в UWC е като емоционална въртележка. Има както и спадове, така и възходи. 

Как минава един твой ден?

Бих могла да кажа, че всеки един ден е някак си различен. Училището заема известна част от него, както и домашни, тестове, учене. Но през останалото време общувам с хора, прекарвам време с приятелите си и със себе си. Понеже UWC Mostar е в града и нямаме затворен кампус, учениците имат много по-голяма свобода в сравнение с другите колежи. Това ни позволява да обикаляме и да опознаваме града, както и да се докосваме повече до културата и местния език в Босна и Херцеговина. Опитвам се и да тренирам от време на време, но невинаги намирам възможност за това. Нов навик, който придобих в Мостар, е да тичам. Това ми помага да разглеждам града по-бързо и ме кара да се чувствам изключително силна и заредена с емоции.

Как избра какви предмети да изучаваш в колежа?

Аз лично много се чудех при избора си на предмети и исках да пробвам от всичко. IB програмата обаче ограничава учениците си само с шест предмета и аз много внимателно подбрах моите. Съществува една тънка граница при това решение и тя е комбинацията на силни и интересни дисциплини. Точно защото всеки сам съставя програмата си, присъства голяма свобода.

Ако трябва да дам съвет на бъдещ UWC ученик, то той би бил да избере предмети, които са му интересни, защото програмата е трудна и ако избираш на база оценките или бъдещи желания в университет, няма да се насладиш на цялостното преживяване. Промяната е неизменна част от UWC, за това не се хвърлайте само в една сфера.

Моят профил е съсредоточен повече върху природните науки.

Кое е любимото ти място в Мостар и какво би споделила на ученик, който ще учи в колежа? 

Мостар е много известен с „the old bridge“, което е един голям и красив мост. Гледката от него е запленяваща, но мостът е също и атракция, която привлича туристи и понякога може да е пренаселен. Много харесвам и околността на моята резиденция, понеже кварталът е тих и спокоен.

Съвет, който бих дала на ученик, идващ за първи път в колежа, е да бъде отверен и да забрави  предразсъдъците, които може да има към държавата. UWC Mostar може да те научи на много неща, стига да имаш правилните сетива да ги възприемеш.