Мария Тончева е познато лице от миналогодишната селекция. Тя бе част от летен лагер на UWC, който се проведе в Tанзания (повече за него може да прочетете в сайта в "Кратки курсове"). Сега обаче тя се отправя на едно по-голямо пътешествие, започващо от вратите на UWC Mahindra в Индия.

Миналата година ти преживя едно танзанийско приключение – беше част от летен лагер на UWC. Това ли те накара да кандидатстваш отново?

Идеята за интернационално обучение и свързване с хора от целия свят ми допадна още в началото, когато се запознавах с организацията за първи път, но когато ме приеха на лагера, видях отблизо основните мисии и цели на UWC и се убедих, че това наистина е един прекрасен начин да прекараш тези последни години на образование. След лагера разбрах много неща за себе си, за България и света и определено желанието ми да продължа това изследване на непознатото, премесено с личностното и цялостното израстване, което предлага UWC, се потвърди и засили. 

Губи ли се куражът, ако не стигнеш до челните позиции първия път? 

За мен лично първото кандидатстване беше в период, когато знаех, че искам да се развивам повече, но нямах смелостта и увереността за такива глобални промени. Мисля, че получих най-добрия изход от нещата, защото летният лагер ми даде не само това разширяване на светогледа, но и сигурност в мен самата, че мога да се справя и адаптирам към новите условия, което определено ми помогна в кандидатстването тази година. Според мен през годините комитетът е изпратил много хора, така че са се научили да преценяват дали някой е за колежите и за кой от всички, доста бързо и точно. Ако не се е получило първия път, е прекрасно, че има възможност да се пробва отново. На тази възраст една година е от значение и възгледите за бъдещето се променят значително, по този начин това изтегляне на събитията би било много градивно и понякога решаващо.  

Как се чувстваш на прага на влизането си в UWC Mahindra – от двуседмичен летен лагер до двугодишно обучение в Колежите на Обединения Свят?

Определено се вълнувам от предстоящото, но и малко се притеснявам, защото все пак това е едно голямо ново начало и оттук насетне ще живея далеч от семейството и приятелите ми и общо взето от цялата ми зона на комфорт. Но пък осъзнавам, че колкото по-рано изградя тези качества, толкова по-лесно ще ми е да се справя в бъдещи начинания, така че ще се опитам да се адаптирам към промените бързо. Времето между двете кандидатствания и лагера определям като време за осъзнаване и съзряване на идеите за бъдеще. Без тях нямаше да съм и на половината на това, което съм днес. 

UWC Mahindra бе сред твоите фаворити, но нямаше предложено място от страна на колежа към Националния ни комитет. Въпреки това се преборихме и сега отиваш право в щата Махарашта в Индия. Как реагира, когато разбра, че си приета? 

Първо се изненадах много, защото това беше неочаквано. Тази година отначало обявените места бяха по-скоро в Европа и мислите ми се бяха насочили в тази насока, въпреки че след танзанийското ми приключение се беше събудило и желанието ми да изследвам непознати и далечни култури, затова в апликацията бях споменала и фаворитите ми из всички колежи. Колежът в Индия ми „грабна окото“ с описанието си на природната местност, в която се намира, културното си разнообразие и предметите, които предлага. Радостта, удовлетворението и благодарността към комитета бяха последващите емоции, които преобладават и до днес. 

Разгледала си вече своята програма. В апликационната форма спомена, че имаш изявен интерес към изкуството. Как ще го обогатиш, когато пристигнеш в UWC Mahindra? Кои предмети ще ти помогнат?

Разглеждах програмите на различните колежи още от началото, когато писах своите желания, защото академичната част не е единственото нещо, заради което отивам там, но е от основните фактори и има голямо значение. Специалният предмет на Махиндра е повлиян от Боливуд- филмово изкуство, затова и колежът се води малко по-арт насочен, което определено ми харесва. Рисувам от малка, но в последната година започнах по-активно да отделям време на изкуствата като цяло, затова обмислям вземането на две изкуства - Film и Visual Arts. Разбира се, това може да претърпи промяна, когато отида там и се запозная с предметите по-отблизо, защото двете изкуства, изключват възможността от изучаване на предмет от групата Humanity. Относно езиците мисля да взема самообучение на български, а нивото на английски и математика ще се решат намясто.

Кой от трите етапа на селекцията остави най-дълготрайна следа в съзнанието ти? 

Третият кръг беше най-динамичен, защото, когато отиваш, нямаш никакви очаквания и не знаеш какво ще стане и кого ще срещнеш. Беше интересно да прекараме целия ден с кандидатите и част от комитета, запознавайки се с някои от социалните аспекти, които са застъпени в преживяванията там, но най-вълнуващо за мен беше това, че се срещнахме с бивши и настоящи ученици, които ни дадоха информация за живота вътре. Защото в крайна сметка там ще прекараме две години и нещата не са само на академично ниво, а важна е и мултикултурната връзка, която се осъществява в колежа.