Константин Илиев е ученик в Софийска математическа гимназия “Паисий Хилендарски”, успехите му достигат териториално Индия и Южна Корея, а съвсем отскоро обхваната e и Германия!

 

UWC Robert Bosch бе сред първите ти желания още в апликацията. Защо реши да избереш точно него сред всички останали? 

Причините са съвсем банални – бих искал да науча добре немски език и за това ми желание няма по-уместен колеж от RBC. Разбира се, има и други основания, насочили избора ми. Едно такова е географската близост до България, съчетана с възможността за пряк полет до Фрайбург. Нещо в самото учебно заведение, което ме впечатли, е много високият среден успех на изпитите във всички години, за които видях данни. Харесва ми и кампусът на колежа.

Кои предмети желаеш да изучаваш на високо и стандартно ниво в колежа?

На високо ниво смятам да уча математика (анализ и подходи), физика и икономика, а на стандартно – английски език (А), немски език (B) и глобална политика. Всеки от тези предмети е избран с мисъл за университета – така си оставям възможност да запиша математика, инженерство или икономика и да изучавам съответната специалност на английски или немски език, бидейки добре подготвен за нея.

Шахът е едно от любимите ти занимания, това забелязахме и на летния лагер. Типично за играта, имаше ли някаква стратегия, с която успя да извоюваш място в UWC? 

Това е интересна съпоставка, но според мен е много трудно да се изгради стратегия за такъв вид подбор. Аз със сигурност нямах план за действие, а просто се опитвах да отговарям на въпросите и задачите. 

Посочваш, че едно от големите предимства на IB системата е личният избор на изучаеми дисциплини. С какво друго ще се различава изживяването ти в UWC в сравнение със софийската гимназия?

Разликите са съществени – общуването нито в час, нито в свободното време няма да бъде на български език, тепърва ще се запознавам с нови хора, които се отличават един от друг по таланти и любими занимания много повече, отколкото съм виждал досега в училище. Важно е и това, че ще живея със съучениците си, а не с родителите си, което само по себе си също предполага повече отговорност и самостоятелност, същевременно превръщайки двата випуска в една голяма и сплотена общност.

Имаш ли вече създадена идея с какво ще се занимаваш след завършване на колежа, или очакваш той да те насочи? 

Не мога да дам еднозначен отговор какво точно искам да уча в университета, но вече споменах няколкото възможности. Оттам нататък всичко доста зависи от това решение, което ще взема във втората половина на първата година в колежа. Вярвам, че имайки възможност да се запозная с материала, бързо ще се ориентирам накъде да се насоча.

Кое е най-силното ти очакване и най-силното ти притеснение, с което смяташ, че предстои да се сблъскаш?

Опитвам се да не си създавам образи и очаквания за колежа, преди да съм прекарал известно време там. Тогава вече чрез лични впечатления бих могъл да си съставя много по-точна представа. Ако имам притеснение, то е свързано само с началната социализация, но оттам нататък вече не мисля, че ще има причина да се тревожа много за нещо. 

Постига ли се лесно симбиозата между ученето, свободното време и пътуването? Смяташ ли, че ще ги комбинираш, или ще трябва да приоритизираш?

По същество приоритизирането е най-обикновен ежедневен избор, неизбежен дори при по-лесни решения. Не вярвам времето да ми стига за всичко, но и преди не съм имал огромен излишък, така че едва ли това е нещо съвсем ново. Предполагам, че дори да е малко, свободното време ще бъде добре прекарано.  

Ако селекцията на UWC Bulgaria беше игра на шах, етапите бяха ли достатъчно предизвикателни от страна на опонента?

При тестовете целта видимо беше проверка на основни знания от училище, те не ме затрудниха особено много. Дебатите и игрите обаче включваха въпроси и теми, съвсем неочаквани за мен, поради което бяха и по-интересни, и по-сложни. Бях изненадан и от някои въпроси на интервюто, но мисля, че там подходих спокойно и се справих  относително добре. Друга част от отговора на въпроса е, че комисията дава заданията, но състезанието беше между различните кандидати. Иначе казано, много силната конкуренция беше най-голямото предизвикателство.