Какво беше чувството, когато отиде в Тайланд? Как то се промени с течение на времето?

Още си спомням деня, в който пристигнах. Тъй като летях от София до Пукет, бях във въздуха  повече от 20 часа, но умората изобщо не можеше да ме хване. Всичко се усещаше като в сън. Нереално. Никога не съм била толкова надълбоко в Азия и всяко малко нещо от горещината и влагата до палмите ми правеше силно впечатление. Бях много развълнувана, защото очаквах да видя какво представлява живота в UWC от известно време. Посрещнаха ни с автобус на летището, на него беше емблемата на училището, чувствах се доста специална, няма да лъжа, но и сякаш всеки момент магията щеше да изчезне. Пристигнахме в кампуса, който е много красив между другото, но за мен най-интересното нещо бяха хората. Нямах търпение да ги видя, да се запозная с тях. Да разбера откъде са. Някои имена са много трудни за запомняне… бъдете подготвени за това. 

Бивайки нов ученик, исках да видя всичко, да почувствам всяка емоция и да обиколя целия град и то веднага. Всичко ми се струваше уникално… наистина всичко. Запознах се с хората и се научих да излизам далеч от зоната си на комфорт, което беше много важно умение.

Бях много приятно впечатлена от училището и начина на преподаване. Не бях имала толкова интересни часове преди. И вниманието, което учителите обръщат на учениците, е специално и персонализирано. Те забелязват хубавите неща, които правим, и не се колебаят да ни поздравят за тях. 

В началото смятах, че времето ми е валидно, ако правя продуктивни неща, уча и излизам, обикалям с хора и разчучавам места. Сега вече познавам хората и доста части от града. Вече малките неща не са толкова вълнуващи, но за сметка на това сега всичко започва да се стабилизира и да навлиза в по голяма дълбочина. Както обичам да казвам, ние сме като една екосистема. И всичко си има своите стадии. 

Къде срещаш разликите в колежа? 

Различките от предишното ми училище са, че тук вниманието, както вече споменах, което се отделя на учениците, е много по-специално. По-персонално е. Концентрират се над нещата, които ти се получават и евентуално тези, над които трябва да се поработи малко повече. Но е изключително индивидуално и никога не е нападателно. 

Предлагат ти програми или курсове за твоите интереси и всеки един ученик е важна част. Също така границите между учители и ученици е доста тънка. Можеш да обядваш с учители, да ги помолиш да те закарат до някъде, да отидеш на кино с тях. Случвало ми се е дори да играя волейбол с директорката на целия кампус.

Има изключително голямо разнообразие от спортове и оборудване в лабораториите тук. 

Училището ти предоставя голяма независимост в изборите и в подготовката за дадени изпити или проекти. Съсредоточени са над групови работи, за да можеш да се научиш да работиш с всякакви видове хора, което е безценен опит.

Какво е твоето обкръжение от приятели в колежа? 

Смятам, че когато кажа приятели, е много трудно да се съсредоточа само върху една специфична група. Разбира се, има хора, които са ми по-близки от други, но някак… всички сме заедно тук и границите между различните групи лесно се размиват. 

Мисля, че моето обкръжение е от хора, които много приличат на мен. Но и в същото време са различни и научавам много от тях и гледните им точки. Имам прияели от Европа, централна Америка и главно Азия. Което е много изненадващо за мен, тъй като не смятах, че бихме споделяли общи интереси с хора, чийто живот е бил толкова по-различен от моя. Именно това е уникалното на Колежа, тази възможност, която ти предостая да се потопиш в културите и да оставиш предразсъдъците назад. 

Какви са твоите начини за справяне с дистанцията от дома и носталгията по него?

Колкото и уникално да е преживяването в Колежите, заедно с всички хубави страни, забавни моменти и дълбоки разговори, носталгията по дома се появява от време на време и се научих, че това е напълно нормално и се случва на абсолютно всеки.

Аз предпочитам да оставам сама, защото не искам да натоварвам никого с подобни негативни емоции и предпочитам да си ги преживявам отделено. Едно от нещата, които изключително много ми помагат, е да изляза и да се разходя, слушайки музика. Това е една от моите терапии и ме зарежда и разтоварва едновременно. Рок и метъл са стиловете, към които се обръщам, и странно или не, помагат изключително добре в подобни моменти. 

Друг начин е да се обадя на семейството ми, да поговоря с приятели, било то тукашни или от “предишния ми живот”, преди UWC, също съм забелязала, че има доста силен ефект. 

Но в крайна сметка, носталгията се появява доста неконтролируемо понякога и може да те свари навсякъде. Тогава препоръчвам просто да се изживее силно и пълно, да се усети тъгата и да ѝ се отдаде нужното време и внимание. 

Как преминава един твой ден в UWC Thailand? 

Дните ми тук са доста различни едни от други. Това е много добре, защото, събуждайки се, никога не знам какво точно ще ме очаква. 

Разбира се, училището, IB програмата и подготовката ми по предметите заемат голяма част от рутината ми, но заедно с тях има място и за различните дейности, които правя, спортове, бягане, късни вечерни разговори с приятели и се опитвам да вмъквам време за себе си също. 

Обикновено започвам с часове, последвани от CASs, които могат да варират от китара до помагане наприют за кучета. Тук започнах да правя много нови неща, заедно с продължаването на други мои страсти и съм изключително благодарна за безкрайните възможности. Главно след това уча и се подготвям за следващия ден, тестове или проекти, които ме чакат, и вечер обикновено отделям за приятелите си или в онези моменти, когато съм изморена и не желая никой да ме доближава (шегувам се), си взимам време само за мен. 

Има ли нещо, което те изненада, когато пристигна намясто в колежа? Промени ли себе си покрай възможностите и обкръжението си там?

Изненада ме изключително много колко лесно човек може да прикрива проблемите си. Фактът, че това, което виждаме, много силно се разминава с притесненията, страховете и реалния характер на един човек, е умение, което трудно се постига и което доста се използва. Започнах да го забелязвам, когато заживях с хората, а не просто ги виждах в училище. 

Промених се, защото преоткрих много нови неща, предизвиквах се повече и търсех  лимитите си. Да бъдеш приет в UWC не е краят, а само началото на едно дълго и интересно пътуване. Тук, за тези 3 месеца, се научих да не се сравнявам, а да вървя по своя собствен път с моето собствено темпо и да се наслаждавам на всеки един момент от това. 

Кои предмети избра и защо? 

Все още, дори и след известно време с тях, не съм убедена, че имам правилните предмети. Това е, защото имам много, може би твърде голям кръгозор от интереси и искам да мога да опитам от всеки един от тях. Профилът ми има математика и биология на високо ниво, но започнах да уча и бизнес задълбочено, което е много интересна и нова сфера за мен. Имам заложена база за доста евентуални пътища, които искам да поема след това, но препоръчвам да се взима решение преди крайните срокове, ако искате да сменяте предмети… говоря от личен опит. 

Също съвет би бил, да се вземат предмети, които доставят удоволствие и които са интересни, защото се преподават в дълбочина и е по-добре да се учи с интерес, отколкото по принуда. Учебниците ще се превърнат в големи и важни приятели и е много по-забавно и приятно, смея да кажа, ако класовете са силни и интересни, за които учениците четат със страст.