Ивайла Петрова е родом от Бургас, но е израснала във Варна. Учи в МГ “Петър Берон” и в свободното си време обича да доброволства, да участва в организации и клубове и да предизвиква себе си. Както сега, когато остава по-малко от няколко седмици до заминаването ѝ в UWC Adriatic. 

 

UWC Adriatic e един от най-предпочитаните колежи сред българските стипендианти? Защо точно Италия? Защо точно Adriatic? 

Преди няколко години посетихме със семейството ми  Италия и още оттогава знаех, че някой ден бих се върнала да живея или уча в страната. Още по време на селекцията, като видях, че има място за Италия, знаех, че това ще е моето място. Освен това самият колеж е обвързан с музиката и изкуството, а самата аз танцувам и предположих, че ще успея да продължа това мое хоби.  Друга причина е местоположението на колежа - не е отдалечен от града, а е в селото, което помага да се интегрираме сред общността, а не само да седим в кампуса. А и Дуйно е разположен на брега на морето, което също беше едно от първите неща, които забелязах за колежа, имайки впредвид, че съм израснала до море.

Какво избра да изучаваш на стандартно и високо ниво? Каква е основната разлика между досега изучаемите ти дисциплини и тези в UWC?

Със сигурност искам да уча Биология и Химия на високо ниво, а Математика и История на изкуството на стандартно. За езиците още не съм сигурна, но мисля да взема Английски на високо и като втори  чужд език Италиански на стандартно. Няма много разлика с това, което учих засега в математическата, с изключение на История на изкуството и четирите математки, които имах, но смятам , че начинът, по който ще се учи и ще се преподава материалът, ще е различен от този в България. 

Има ли традиция, фестивал или събития, които нямаш търпение да посетиш в Дуйно?

Нямам търпение за UWC деня. Тогава всички показват различни аспекти от своята култура като народни танци, флаг и носия. Също се организира шоу, в чиито репетиции могат да се включат всички и да научат народните танци на другите държави, което смятам, че е доста сплотяващо и интересно преживяване.

В апликацията си беше посочила, че участваш в селекцията с желанието да заминеш за UWC и да разбереш повече за самата себе си. Как ще се предизвикаш?

Колкото и странно да звучи, не мога да плувам и като разбрах, че има уроци по плуване в Adriatic, реших да се запиша, смятам, че това ще е голямо предизвикателство за мен. Освен това може би, че ще уча по различна система, новата обстановка, а и цялото преживяване е едно предизвикателство или колело от емоции. Доста се вълнувам и нямам търпение да замина, за да отворя тази нова страница в живота си.

Предизвикателство ли е да се разделиш с родния град, семейството и приятелите си за две години?

В началото като кандидаствах, смятах, че няма да имам проблем да напусна града и да се разделя със семейството и приятелите си. Когато предавах апликацията, много се чудих какво искам да постигна и дали искам да довърша  12. клас във Варна. Някак си имах нуждата да видя нещо различно от това, което имах. Все още мисля, че имам нужда от тази промяна, просто сега (седмици преди да замина) почвам да се замислям как няма да мога да излизам с близките за мен хора или пък да мога да разговарям с родителите си толкова често, но смятам, че отивайки в колежа, ще науча повече за себе си, ще стана по-самостоятелна и по-организирана, а и винаги мога да се чувам със семейството и приятелите ми по телефона.

С какво очакваш UWC да те изненада?

Очаквам всичко. Смятам, че ще срещна нови идеи, нови възгледи и ще използвам преценката си, за да видя кои от тях са обвързани и с моя светоглед. Надявам се, че ще се запозная с интелигентни хора с различни интереси, които желаят промяна. Разбира се, ще има трудни моменти от негативен аспект, които пък ще бъдат компенсирани от нови и забавни спомени. Така че наистина очаквам всякакви разнообразни случки.

Какво следва след завършване?

След завършване смятам да уча Молекулярна биология (затова и предметите ми са такива - Биология и Химия на високо ниво), още не съм избрала дали да е в Щатите, или Европа.Като цяло се чудя дали да не взема година, в която да не уча, а да се занимавам с доброволческа дейност, но това засега само го обмислям.