Ема Димитрова е родена във Варна и учи (смеем да кажем вече учеше) в Математическа гимназия "д-р Петър Берон". След преминаване в селекцията на UWC Bulgaria, Ема е първият колежанин, когото с радост представяме официално. 

 

Ти преминаваш за втори път през селекцията и  вече си официална част от UWC Mostar! Какво те накара да подадеш отново своята апликация?

Преди няколко години се зароди интересът ми към UWC, покрай една моя приятелка, която учеше в UWC Changshu China. Всяка ваканция тя ми разказваше своите преживявания и споделяше колко е прекрасно да си част от група интернационални ученици. Нейният ентусиазъм успя да зарази и мен и нямах търпение да стана 10-ти клас, за да мога да подам апликацията си. След като първия път не успях да стана официално част от това голямо семейство на колежите, се ентусиазирах още повече да успея следващата година. Използвах времето, за да се развия академично и като човек, и когато дойде моментът за кандидатстване, нямаше дори капка съмнение дали искам да подам отново апликацията си.

Кой елемент от селекцията ти допадна най-много?

Със сигурност третият кръг с игрите и дебатите ми допадна най-много. Този етап на селекцията е доста по-различен от останалите елементи, тъй като даде възможност на всеки един от нас да покаже своите личностни качества. Поради ситуацията с Ковид-19 почти цялата селекция се проведе през Zoom, но това не мисля че по някакъв начин попречи на положителното настроение на мен и на останалите участници, както и на това този ден да остане незабравим.

Трудно ли се преминава през трите кръга?

Трите кръга на селекция за мен бяха нещо ново и предизвикателно. Първата част, която беше писане на есета, ми отне най-много време. Самите есета са по около 700 думи всяко, но за мен това беше предизвикателство, защото имах доста идеи, по които исках да пиша, а знаех, че трябва да се събера в броя думи. Останалите етапи на селекцията за мен бяха сравнително лесни, защото са много по-познати като изпитна форма. Но да, трите кръга изискват подготовка, истинско желание и мотивация.

Какво ще последва след двете години в UWC Mostar? Какви са бъдещите планове?

През последните две-три години плановете ми се променят доста. Първоначално се бях насочила към сферата на медицината, преминах през идеята за развитие в областта на програмирането, а сега проявявам голям интерес и към финансите. Със сигурност знам, че колкото и да е неясно в момента каква точно специалност ще избера в бъдеще, UWC Mostar ще ми даде възможност да развия себе си в посоки, които дори в момента не осъзнавам. Мечтата ми е да продължа образованието си в университет в чужбина и да имам възможност да опозная още една различна култура.

С какво е известен и впечатляващ UWC Mostar?

В момента, в който разбрах че ми е дадена възможността да замина за UWC Mostar, направих малко проучване относно колежа и града. Mostar е градче с богата култура и история, както и забележителна архитектура. Завършилите вече ученици описват самия колеж като едно много приятно място, което е близко до Балканската култура, но също така и изключително международно. От това, което успях да намеря, останах наистина впечатлена и нямам търпение да дойде моментът, в който ще изпитам всичко лично, а не само чрез споделени истории или снимки.

В апликацията си пишеш, че "винаги си искала да направиш промяна в своята общност". Към каква промяна се стремиш да въздействаш?

Аз вярвам, че всяка една промяна е положителна и добре дошла. Последните години съм доброволец към Интеракт клуб Варна - Евксиноград и Превантивния клуб в моето училище и участвам активно в различни кампании, които искрено вярвам, че допринасят с нещо добро за нашето общество. За мен лично образованието е много важно и е начин да ставаме по-добри. Надявам се един ден чрез моите истории и ентусиазъм аз също да мога да помогна на други ученици да намерят своя път към UWC.

"През живота си са ми казвали, че момичетата трябва да изглеждат и да се държат по един определен начин..." - това е в отговор на есеистичния въпрос. Как трябва да изглежда едно 17-годишно момиче през твоя поглед?

 

Това е въпрос, по който мога да говоря цял ден и пак няма да ми бъде достатъчно да кажа всичко, което мисля, но същевременно мога да отговоря и с едно изречение. През моя поглед няма един конкретен образ, който да изниква, когато чуя 17-годишно момче или момиче, за мен всеки, независимо от пола си, може да бъде това, което пожелае, стига да се чувства добре. Стереотипите само поставят рамки, които ни спират да бъдем себе си, ограничават ни и ни налагат очаквания, които невинаги са съпоставими с това какви искаме да бъдем. Момичета или момчета, всички можем да бъдем лекари, инженери или дизайнери.

Какво послание би предала на всички, които искат или се колебаят да кандидатстват в Колежите на обединения свят?

Нормално е човек да се колебае, когато стане въпрос за вземане на важни решения като това, понеже е една голяма стъпка към започването на самостоятелен живот. По мое лично мнение ако искаш да се развиваш академично, но и като личност, UWC е един чудесен начин това да стане реалност. Кандидатствай! Преживяването е прекрасно и незабравимо!