Варна е специален град, що се отнася до Колежи на обединения свят и българската селекция. Всяка година от морската столица изпращаме свои отличени стипендианти и 2021 г. не бе по-различна. Калоян Парасков е на 17 и вече е започнал своя първи семестър в колежа в Армения - UWC Dilijan. 

От вече месец си на територията на колежа в Армения. С какви очаквания и предубеждения замина?

Заминах за Армения на 1-ви септември, като вече почти два месеца съм на територията на колежа. Честно казано, още когато бях приет, си казах, че ще остана без очаквания и мисля, че така и направих. Това беше важно за мен, тъй като смятам, че всеки път, когато човек има известни очаквания, може да остане разочарован по някакъв начин. Бях получил различни отзиви, но въпреки това си останах с мисълта, че искам да видя мястото и да преценя за себе си, без мнението ми да бъде повлияно от другите.

С какво се сблъска в началото?

Определям себе си като бързо адаптиращ се човек и смятам, че мога много добре да се настройвам към чужди и непознати ситуации, но в момента, в който пристигнах, всичко беше много различно. От факта, че нямах родителите си около себе си, до това, че сега живея с три личности, които не познавах. Бавно, но сигурно, започнах да свиквам с ежедневието ми тук и като цяло мога да кажа, че е едно уникално преживяване.

С кого прекарваш най-много време извън класната стая?

Извън класната стая поставям на първо място тренировките ми във фитнеса и ученето ми по предметите, които харесвам, но разбира се винаги се намира някой, който да те разсея. Не бих казал, че за два месеца съм намерил приятели, с които мога да споделя най-дълбоките си тайни, но определено се сприятелявам с много хора и при това много бързо. Мисля, че поставих началото на приятелства, които ще покажат своята устойчивост във времето.

Какви са разликите, които наблюдаваш в образователен аспект? 

Разликите, бих казал, са огромни. От това, че учим само 6 предмета, до факта, че учителите преподават по съвсем различен начин и по-голямата част от материала трябва сами да я разберем и осъзнаем. Предметите, които взимам на високо и ниско ниво, са съответно математика, физика, икономика и глобална политика, руски език, английски език и литература. Впечатленията ми относно тях са, че подготовката отнема изключително много време, нищо, че са само 6. Интересна разлика с българската образователна система, която забелязах, беше, че тестовете и изпитванията са само два пъти на месец, докато в България можеш спокойно да бъдеш изпитан три пъти на седмица. Нещо, което все още се опитвам да усъвършенствам, е менажирането на времето ми. Домашните, които ми дават учителите, са повечето пъти със срок до 2-3 седмици, което означава, че или мога да ги направя на първия ден, или в последния, което, разбира се, си идва със своите минуси като стрес. 

Как се адаптира в новата интернационална среда?

Адаптацията към тази среда мина без големи проблеми. Въпреки това се сблъсках с няколко детайли като клатенето на главата при “да” и “не”. Както знаем, повечето българи клатят главата си нагоре и надолу за “не” и наляво и надясно за “да”, което е съвсем обратното на всички други. 

Как UWC ще ти помогне да доизградиш своите лидерски качества?

UWC е място, където всеки може да се развие, по какъвто начин желае, и аз смятам да се възползвам от това. Много бих искал да бъда капитан на футболния отбор. Още от малък винаги ми харесваше да играя футбол и с приятели, и сериозно, но тук е съвсем различно. Игрите, които се създават в тази мултикултурна среда, са просто уникални. На терена например имаш японеца, който при леко докосне на някого започва веднага да му се извинява, обаче въпреки това е един от най-уникалните хора, които си срещал в живота си. След мача, когато всички са изключително изморени, има африканец, който пуска някоя от неговите народни песни и от нищото виждаш как абсолютно всички викате заедно. Това са едни от малкото причини, поради които искам да стана лидер на този уникален отбор, но за момента мога да кажа, че съм късметлия, че имам възможността въобще да играя с тях.

Какво отличава UWC Dilijan от останалите 17 колежа?

Според мен всеки един от осемнадесетте колежа се различават и няма два, които да са еднакви или дори да си приличат. Тук в UWC Dilijan атмосферата е изключително насочена към природата и опазването ѝ. Редовно се измислят нови мерки за намаляването на обичайните ни вредни навици. Една мярка, която намерих за интересна, когато дойдох тук, беше, че всяка седмица се измерва хранителните отпадъци, изхвърлени от нас. И ако сегашната седмица надвишава миналата, не получаваме двете порции снаксове през деня. Това определено мотивира и ученици, и учители да изяждат всичко, което са си избрали.

Кой беше моментът, който най-силно ти направи впечатление в колежа?

Нещото, което ми направи най-голямо впечатление, засега определено е животът с трима човека, които се опитвам да опозная от два месеца, но всеки ден научавам нещо ново за тях. Като цяло начинът ни на живот е съвсем различен и това прави всичко по-интересно и  по-трудно в същия момент. Другото интересно нещо, което ми направи впечатление, беше колко всъщност е голям кампусът. Едно беше да го гледам на снимка в интернет и съвсем друго е да живея тук. Повечето пъти кампусът изглежда празен само поради факта, че е  толкова голям.

В какви мероприятия вече успя да вземеш участие?

През уикенда бях в столицата на Армения - Ереван. Имах възможност да обиколя града и също така да изпробвам местната кухня и мога да кажа, че останах очарован. Всичко е много по-различно от това в България и в същото време е уникално по свой собствен начин. 

За финал - опиши един стандартен ден в UWC Dilijan.

Денят ми започва със закуска и след това училище. По средата на деня имаме час и половина свободен за обяд, като свършваме училище около 16 часа. Следва тренировка във фитнеса, последвана от вечеря. След вечерята идва време за учене, като обикновено свършвам с работата си към 21-22 часа. Това ме оставя с два часа, в които мога да говоря с приятелите си. Стремя да си легна към 24 часа, въпреки че повечето пъти не успявам.