Лилия-Сапфира Маринова е родена в Пловдив и учи в езиковата гимназия в града. Интересува се от английски, математика и философия и вече от няколко месеца разширява познанията си по любимите предмети в UWC Atlantic! Прочетете с какви впечатления е останала Лилия от колежа в Уелс. 

Здравейте! Аз съм Лилия-Сапфира Маринова, на 17 години и вече трети месец уча в UWC Atlantic. Мястото е изключително красиво, а голяма част от чара му придават средновековният замък, в който се храним, класните стаи и океанът, който е на една ръка разстояние. Всички ученици са разпределени в 8 къщи, разположени по целия кампус. Където и да си, около теб винаги ще има природа и красиви гледки, тъй като Atlantic College е по средата на голяма гора. Предполагам на някои хора може да им се стори неудобно, защото най-близкото село е на 15 минути с автобус, но за мен е изключително релаксиращо и приятно. Освен това няма как да ти е скучно в Колежите на обединения свят, защото постоянно има различни занимания, тържества и организирани занятия. Покрай тях научаваш много за различните култури, а и създаваш доста приятели. Примери за такива събития са Barbecue nights, National costume fashion show или AC Olympics. Забавата винаги е на ниво, но ученето не остава по-назад.

Предметите, които взимам, са High level: European History, Global Politics и English Language and Literature A и Standard Level: Environmental studies and societies, Mathematics AI и Self taught Bulgarian. Любимият ми от тях е историята, която уча с голямо удоволствие. Всъщност няма предмет, който да не уча с удоволствие, но това е заради преподавателите в колежа. Мога да кажа, че начинът на преподаване, мотивацията на учителите и в цялост ученето са нещо, от което не бих се опалакала и съм щастлива, че имам възможността да го изживея. Със сигурност е различно от училищата в България, но този факт не прави образователната система в България лоша по никакъв начин. 

Това ме кара да ви споделя за една от най-големите разлики, които открих, когато заминах за Великобритания. Най-фрапантната, която със сигурност всеки българин би забелязал, е колко open minded/ широкоскроени са хората тук. В този колеж, както и в цялата UWC верига, всички са изключително приемащи и никой няма да те съди за начина, по който изглеждаш, цвета на кожата ти, сексуалността ти и други фактори.

Колежът наистина е прекрасен и отваря много възможности занапред. Няма как да отрека, че местенето в друга държава е трудно. Носталгията по дома, разделянето с всички близки и животът с нови хора са много болезнени за мен неща. Началото винаги е различно, но с времето се свиква и всеки развива своите методи за справяне. Аз говоря по телефона с познати от България често. Друго, което ми помага изключително много, са така наречените Eastern European bonding. Всяка част от света има своя група, която организира събирания от време на време. Чрез тях усещаш своята култура отново и се чувстваш разбран. Старая се да се обграждам с позитивни приятели и взаимно да учим едни от други.