Лора Петрова учи в испанската гимназия "Мигел де Сервантес". Активността ѝ в социалните дейности, будното участие в БЧК я изпращат на селекцията за място в един от Колежите на Обединения Свят. И само след няколко месеца тя ще се премести във Флеке, Норвегия, където ще стане част от UWC Red Cross Nordic.

"Клубът на Червения кръст в моето училище изигра най-важна роля в израстването ми като личност.“ – това бе описала в апликацията си. Какво е усещането сега, когато отиваш в UWC колеж, специално насочен към тази сфера? Той бе и първото ти желание в листата. 

Занимавам се с Червения кръст вече от три години и без проблем мога да кажа, че едно от най-съществените неща в живота ми. Клубът в моето училище изигра много важна роля в израстването ми като личност - от свенливито и асоциално дете до едно лъчезарно и приветливо момиче. Освен това, благодарение на БЧК, открих, че да помогаш на хората, е единственото нещо, което може наистина да стопли сърцето ти за дълго. Точно поради тази причина тръпна в очакване на дейностите, които ме очакват в UWC Nordic като колеж, фокусиран в тази сфера.

Участваш в многобройни клубове – UWC също предлага такава възможност. Ще се включиш ли в някои извънкласни дейности, или ще заложиш на задължителните и на подготовката по материала?

Разбира се, най-голямо внимание ще обръщам на задължителната подготовка, но не смятам да си спестявам участие в клубове. От богатия ми опит с извънкласните дейности знам, че те не служат само за разпускане, но и за допълнително обогатяване на общата култура на човек. Все пак аз дълбоко вярвам, че трябва да се развиваме всестранно.

"Ако някоя дейност продължи по-дълго, тя става част от живота ми завинаги" – кои са тези дейности и как ще ги пренесеш чак в Норвегия?

Аз често сменям хобита, но има някои, които просто станха неизменна част от ежедневието ми. Например рисуването. За мен то винаги е било начин да намаля напреженито и да си повдигна настроението. Обичам и да пиша. Понеже невинаги ми се рисува, просто намерих друг начин да онагледя картините в главата ми. А ако не ми се прави никое от двете по-горе споменати дейности, обикновено чета комикси или книги. Радвам се, че и трите ми хобита не зависят до голяма степен от обстановката, защото така лесно ще ги и пренеса в Норвегия. За да рисувам и пиша, са ми достатъчни само един лист и молив, а в днешно време чрез интернет навсякъде и по всяко време мога да чета.

В какво ще се превърне UWC за теб през септември?

През септември се надявам да направя първата стъпка към осъществяването на моите мечти.

Какво очакваш да откриеш в колежа? Какво смяташ, че може да „откраднеш“ от него?​

Очаквам да намеря приятели, предизвикателства, нови знания и най-вече моето ново аз. Планирам да си „открадна“ идеи, виждания и така нужния ми опит, за да изживея живота, за който мечтая.

Каква бе мотивацията на един ученик като теб да кандидатства за място в Колежите на Обединения Свят?

Реших да кандидаствам, защото търсех приключения и развите. Но най-голямата ми мотивация беше желанието ми да стана част от нещо голямо и значимо, точно каквито са и Колежите на Обединения Свят.