Валери Китипов също е от Варна. И също замина за UWC Dilijan. На селекцията успя да учуди българския комитет със своите знания и интереси в различни области, включително тази на технологиите и състезателната роботика. Той е следващото откритие, което стана част от семейството на UWC Bulgaria.

 

Какво бе чувството, когато самолетът за Армения излетя?

Първото чувство, което ми идва на ум, е “умора”. След като бях прекарал възможно най-много време с приятелите си в последните два дни, се оказа че почти не бях спал. Но когато излетяхме, беше различно. Вълнувах се и се притеснявах. Нямаше и следа от умора. Очаквах с нетърпение момента, когато ще стъпя в колежа, ще се запозная със съучениците си и учителите. Накрая, разбира се, заспах.

Какви бяха първите ти впечатления от колежа?

Бях гледал снимки, бях чел и бях говорил с хора за колежа. И въпреки това изненадата беше огромна.  Пристигнахме по изгрев. Първото, което ми направи впечатление, са мащабите, архитектурата, вертикалните градини по стената и червените рози. Всичко това е обградено от планина с високи върхове и гора. Колкото и да съм пътувал - това със сигурност е най-красивото и най-изумителното място, на което съм бил.

Как се разбираш със своите съквартиранти?

Деля стая с три други момчета. Първите две, от Бангладеш и Виетнам, са тук за втора година и са активисти в няколко комитета, познават хората, персонала, местата и правилата и не се колебаят да споделят опита си. Третото момче е от Русия и вече сме си като братя. В началото имах притеснения дали ще се разбирам с хората, с които съжителствам, но скоро след като ги срещнах, осъзнах колко съм грешал. Да, имаме различни интереси, хобита, култура и среда, в която сме израснали, но благодарение на това всичко общуването ни е ново, интересно, а споделянето на опит - полезно.

С Калоян Парасков сте в един колеж. Помага ли това да имаш свой приятел в UWC и как допринася за адаптирането?

С Калоян Парасков се познаваме от 4 години, учихме в едно училище и бяхме говорили за колежа. Това наистина направи пътуването по-спокойно и улесни доста първите ми дни. Разбира се, имаме много общи спомени и интереси – още една причина да прекарваме допълнително време в клас или извънкласни дейности. Но на този етап и двамата създадохме достатъчно приятелства, за да отдаваме по-голямата част от времето с хора от други страни. Въпреки това, когато си в среда, в която българският се използва по изключение, винаги е приятно да говориш за дома или просто на родния си език.

Какви предмети избра и кои са ти най-интересни след първите посещения на лекциите?

На високо ниво взимам математика, физика и английски език. За стандартно ниво най-много ме привлякоха политика, икономика и български - самообучение. Смятам, че всеки от предметите, които взех, е правилен избор и се възхищавам на начина, по който се преподава и колко по-ефективно е всичко от образователна система, в която съм бил досега. Контактът с учителите също е много различен. Всеки час по физика се създава достатъчно добра обстановка за дискусия по темата и след всеки нов урок следва практическа демонстрация на изучаваното, дори веднъж беше чрез игри. По математика се целят приложими познания. Понякога се пускат видеа или песни за някой урок. Не съм предполагал, че това може да е забавно. Икономиката е може би най-интересният ми предмет, понеже обяснява толкова много принципи, а ми беше недостъпен досега. Още не съм опитал от същината на Глобалната политика, но смятам че това ще бъде любим предмет заради разнообразната среда, в която ще го уча. Относно технологии и експерименти - UWCD осигурява страхотни условия за улесняване на обучението.

Има ли събитие/ мероприятие, което чакаш с нетърпение?

Колежът организира по най-малко 3 събития на седмица. И са предложени осигурени 72 различни CAS дейности. Разбира се, искам да присъствам на много от събитията и се надявам да опитам доста от извънкласните дейности, та ще спомена само няколко от тях. Едно от организираните събитията, за което всички се вълнуваме е League of Toons(LOT). Накратко - това са турнири, в които всички шест къщи в колежа се състезават за точки в различни категории. Има както научни състезания от сорта на trivia, така и спортни като басктебол и Capture the flag. Или поне тези минаха и бяха съпроводени с много позитивни емоции и отборен дух. Аз специално очаквам състезанията по тенис на маса като лично предизвикателство, а може би просто искам да покажа уменията си.

Колкото до CAS активностите – ще се занимавам с роботика, музика - теория и практика, гимнастика и в работилницата на колежа. Очаквам всяко събиране и нямам търпение да опитам нови и различни дейности с началото на следващия срок.

Как ти се отразява досегът с различните националности и култури?

Различните хора, националности и култури. Колкото и да ми харесва всичко останало, това е нещото, което очаквам най-много от моето UWC преживяване. Ако трябва да го обобщя в една дума, то тя е – обогатяващо. Живея и споделям преживявания с още 219 ученици от 80 държави. Всеки от тях има своята история, своите традиции и мислене. И когато всички те допринасят за разнообразната среда със своите идеи, опит и проблеми, се получават уникални дискусии и много добри истории. Гледните точки са също нещо много интересно. Например, за мен, режимът в Китай винаги е бил тема, която ме вълнува. Тук научих много повечд за това от първа ръка и дори присъствах на сблъсък на гледни точки между двама китайци с напълно противоположни виждания. В друг момент се оказах на лагерен огън и обсъждах демокрация с китаец и рускиня. Да, някои от съучениците ми са израснали в абстрактна, различна за мен среда, но всички те са невероятни хора и могат да бъдат страхотни приятели.

Как обикновено преминава твоя ден в колежа?

Не всяка вечер си лягам навреме. Сутрин понякога отивам на плуване преди всичко останало, но повечето пъти просто отивам на закуска към 8:00 ч. или малко по-късно. Учебният ден е дълъг, продължава до 4:10 ч. следобед, а обикновено следва някоя извънкласна дейност. Преди вечеря задължително уча и отивам на фитнес, а после – бягане или плуване, като почти всеки ден правя и дълга сесия тенис на маса. Вечер е време за социални игри, разговори, партита, кино и всякакви други забавления, заради които обикновено денят свършва между 12:00 ч. и 3:00 ч. през нощта. Идеята е, че целият ми ден е изпълнен с активности и всеки ден е оживен и различен от останалите. Понякога има разходка в гората или просто слушаш нечий разказ за 4-дневното му къмпингуване прединия ден. Определено преживяванията са страхотни.

Как усещаш, че UWC ще ти повлиява за развитието в академичен/ личен план?

Смятам, че преживяването в UWCD и средата, която е създадена, ме прави по-добър в много отношения. Обожавам предметите си и извънкласните си дейности, но времето не стига за всичко, а аз нямам намерение да се лишавам от нещо. За да постигна пълноценен UWC живот и удоволствие е необходимо да се усъвършенствам в организация на времето и самодисциплината, понеже обкръжението е изискващо и конкурентно. Всичко това се отплаща със задълбочени познания в практични предмети и дава приложимост на наученото. А хората осигуряват една уникална среда, която те кара да правиш всичко това едновременно и да се чувстваш страхотно от това, че го правиш. Мисля, че открих своето място, където ще се развия и го препоръчвам на всеки, който иска  да постигне най-доброто за себе си.